-Мииирно!
Гвардейците изпълниха командата.
-Глави висооооко! – извика генералът. – Ходооом, марш!
Вдигнали поглед към небесата, войниците маршируваха в такт.
...
Честваше се "Денят на висините".
Ходейки замислен след урок по български или просто след нещо, случило се в центъра, ми дойде наум просто да изправя поглед от напукания асфалт и издутите потрошени плочки и да погледна нагоре. Бях на площад „Гарибалди“. Там, където е KFC-то, вдигнах глава и се загледах в най-горния ръб на тази урбанистична кутия от сгради. Първото, което видях, беше много интересна постройка на върха на банката там. Замислих се какво може да е това чудо. Приличаше ми на пантеон и се запитах: „Какво, по дяволите, е това нещо там горе? Как се е озовало там?“. Наистина се замаях, защото „то“ не принадлежеше на обикновената банкова сграда. Както и да е, това се запази в съзнанието ми...
Защо всички гледаме в краката си? Да, тъп въпрос – за да не се спънем, за да не настъпим някоя дъвка или нещо по-гнусно. Но наистина, защо? Не сме си виждали новите обувки “Lacoste” или се страхуваме да не видим някого, когото познаваме? Може би търсим връзката ни със земята, която отдавна сме загубили, защото, ако се замислим, никой не стъпва на нея, никой не усеща енергията ѝ. Всички сме затворени в този лабиринт от бетон и се лутаме точно като опитните мишки в лабораториите (те поне намират изхода). В скоро време едва ли ще успеем да се измъкнем, но защо пък да не ѝ се порадваме? Е така, напук на всичко.
Направих малко проучване и се оказа, че има горе-долу такъв ден, посветен на небето – “Look up at the sky day”. За тези, които се интересуват – 14-ти април всяка година. Този ден се изразява в това, че хората, които знаят за него и го отпразнуват, се събират на поляни, покриви и гледат небето, мъчейки се да разпознаят някакви фигури в облаците. Романтично, а? Хмм, това го правехме със сестра ми на път към морето. Доста бързо омръзва. За звездите съм съгласен от това, което прочетох в статията. Тези светещи точици имат толкова много смисъл, дори и да ги гледаме с часове. Мечтаейки...
Та, да си дойдем на думата. Акълът ми роди идеята да помогна на хората да разкрасят и оцветят сивото си ежедневие. Гледайки тераски и саксии. Да. Какво друго може да се види високо по сградите (освен онова нещо на „Гарибалди“)? Никой не може да отговори на този въпрос със сигурност, но повечето биха казали точно това – „тераски и саксии“. Тогава защо не се убедим в това? Дали наистина са толкова ограничени висините на града... Едва ли. Следващият път, когато излезнете, вдигнете глава и се загледайте малко по-високо от нивото на трамваите и колите. Кой знае какви ли „чудеса“ ще видите.
Всичко е решено. Ако хората не искат да вдигнат глави без да има причина, тогава ще отстъпя датата на моя рожден ден за тази кауза. Нека 28-ми май бъде „Денят на висините“. Слоганът на този ден ще е интернационален, защото искам (поне се надявам) целият свят да има възможността да „оцвети“ поне един ден от своето съществуване. „Look up!”. Погледни нагоре, пък каквото искаш гледай. Пътят към небето е безкраен. =)
-Свободно! – извика генералът. -Браво, момчета!
Този ден беше различен. Виждаше го в очите на младите войници.
Погледна нагоре, козирува и се отдалечи с наведена глава... замислен.
28-ми май
